Здрасти!

Аз... Доста се чудих дали да пиша за това. Не ми се искаше да занимавам всички за това, но неусетно се озовах пред компютъра и пиша.

Никога не мога да заспя веднага. Колкото и да съм уморена или недоспала винаги има време, в което оставям мозъка и мислите си да се реят заедно със звездите в небето. В моето съзнание е много красиво. Представяте ли си как с една мисъл  (толкова просто казано) можеш да покориш светове, вселени, да се рееш в небето и така докато не потънеш в потопа от сънищата. Рядко обаче сънувам. И понеже съм прекалено превъзбудена от случващото се в реалността, трудно заспивам.

Снощи имаше само луна. Нямаше как да видя звездите!Но нещо вътре в мен ми показваше, че са там и ме виждат. И тогава се замислих...Отново. Колко малко нещо е това човекът, а колко много може да постигне. Толкова сме мънички и колко приличаме на тях- Звездите. Имаме си своето време да блещукаме нейде по света. Някой греят по-силно, други- не. Но това не означава, че не са там. Аз съм една от тези звездички. Има толкова много като мен. Преди петнадесет години изгрях... и чакам ти да ме видиш. Един ден ще блесна и ще изпъкна от всички вас. Но докато чакам моят момент ти, ти се замисли дали твоят вече не е дошъл.

И точно както една обикновена звезда и моето време ще отмине. Ще залезе пътят ми и ще остане само спомена за греенето ми.  Тази точка обаче, с която се сравнявам, живее близо десетина милиарди години. Аз съм човек! Нямам толкова време. Сега е момента да живея! Да се ръководя от себе си и никога да не се съмнявам в живота. Може да сме малки, но имаме нещо, което рядко виждаме. Разсъждавам и имам избор да разкрия себе си. Имам свобода да изкажа всичко, което ми идва на ум. Докато звездата може само да ме наблюдава, да следва с поглед стъпките ми и да ми се възхищава.

И ми идва само една мисъл, която да споделя на края.

Аз мога. Аз ще постигна.

Звучи толкова хубаво. Пътят ,през който минава човек е такова приключение. Стига само да се замислиш.  :) Обичам да размишлявам за това. Вие имате ли мнение по въпроса? Блестите ли в тъмното както звездите?

Продължавай да пишеш за това, което е в твоето съзнание- за красивото. Лично аз много бих се радвал. Начинът, по който разкриваш нещата, които те вълнуват е толкова спонтанен...Много ми хареса всичко. Но най-ми хареса светлината в очите ти, докато говориш за звездите. :) И е тъмно, и блестиш като звездичка - това е което аз виждам и усещам. Много ти благодаря за този постинг, много ме стопли. За пореден път си давам сметка, че точно такива послания с такъв искрен и добронамерен тон са много малко тук, а като че ли това е нещото, което ми се иска срещам по-често. За жалост хората по свои си различни причини стават все по-затворени и много малко неща могат да ги накарат да се открият към другия, особено ако той е непознат. Както и да е.
Всъщност ще си сложа постинга ти във фейсбук, за да го видят и моите приятели- това е нещо, което си заслужава да се прочете. Благодаря ти!
От вълнение се разбъбрих, а пък и на мен трудно ми идва сънят... :)))

Благодаря ти! Радвам се, че ти хареса... Нямам думи да опиша стряскащата новина, че ще го покажеш на приятелите си! Надявам се да го погледне всеки по начина, по който го виждам аз :)