Скъса ми се часовника!
Чу се пукот и паднаха мънистата по пода.
Разпиля се времето, часовете излетяха...
А аз стоях и гледах трепета на стрелката.
Колко бързо минава времето.
Колко скоро е това скоро!

И все пак сме променени.
То ни променя- времето.


Вие цените ли времето? Тези кратки секунди?
Защото в това забързано ежедневие на човек дори не му остава време да се замисли...
Скъсах си часовника.
Чак тогава се замислих.
Усмихнах се и събрах изгубените мъниста.
Нямам часовник, но имам време...
    * * * Имах време да се разходя в неделя. На вън валеше! Беше изключително.
Имах време да видя това:

Малки капки дъжд падаха в листата.
И нежен шум галеше земята.
Чувствах се щастлива в този миг...
Когато се радваш на най-малкото. Когато виждаш красивото.
 

Спрях се да послушам звука, който издават мънистата, докато се търкалят по пода. Спрях се да послушам тишината.
Спрях се.
Благодаря ти!!! :) Страхотна си в този постинг!
Поздрави!