Бях болна няколко дена.... Кофти тръпка. Но това няма вече значение!
Стоях вчера и умирах от скука! Стоях, гледах филми, четох....не бях удовлетворена. Липсваше нещо. И понеже нямах платно за рисуване, не можех да рисува....Видях едно момче, което пишеше върху оризови зърна и си викам "Защо пък не?!" . Ориз имахме цял буркан, а аз имах време! Просто...нямаше как да не съм аз ако не пробвам. Беше изключително интересно и забавно.
И започнах стъпка по стъпка... Номера е да намериш идеалната големина. Това естествено е невъзможно. Все пак са мънички. Какво си мислех   :D ?!

Все пак продължих. Стисках тънкописеца и продължих с дяволски голямо търпение!
Пинсета, тънкописец, зърно....повторно действие!


Написах няколко. Харесаха ми моите малки оризчета.




По едно време срещнах трудност. За да не стоят на дъното в бурканчето, трябваше да го напълня с восък. Е нямах восък! И отказах да живея с мисълта, че няма нищо друго просто средсво, което да ми свърши работа.
И използвах шампоан
Идея нямате колко абсурдно беше!


И се получи това!


Харесва ми! Направих си го на верижка и го нося със себе си.



Усмивки: Ани :)

 

Или по-точно зрънца.
Естествено, есенцията: "нямаше как да не съм аз, ако не пробвам", ми остана в съзнанието. Забавлявах се. Искрено. И ти благодаря за приятната компания!
До скоро. Бъди здрава!

Благодаря ти! Радвам се,че ти хареса...

Това е толкова идейно! Не знам как човек има толкова нерви докато е болен.

Е, скуката си каза работата. Пък и на едно място не се стои, нали?

Ани,
Браво за идеите и търпението :)