Здравейте!~
В понеделник ми се наложи да напиша есе за думите  на Анри Бертсон.
 Естествено думите му нямаше как да не ме накарат да се замисля. И аз мислих...
Играли ли сте шах? Много сложна игра.

Та....в крайна сметка предадох есето си. Реших освен това да го публикувам и тук.

    "Материята е необходимост,
съзнанието е сила." -Анри Бертсон            Често животът ни прилича на една шахматна дъска. Трябва да се бориш за мечтите и целите за да успееш. Понякога губиш надмощие, друг път печелиш. Но начина, по който управляваш своите пешки на живота си е лично твой избор.
     Както в шаха, така и в живота ние се стремим към едно и също нещо -да победим.
В началото на своето израстване този стремеж е неописуемо силен. Опитваме се да натрупаме възможно ной-много фигури около себе си. Колкото повече, толкова по-добре.
След време,когато се развием интелектуално и пораснем разбираме,че не всичко, което имаме ни е нужно. Човек премахва, отстрънява и оставя най-ценното в живота си. Премахва слабите пешки и се стреми не просто да запази своите силни фигури, но и да ги удвои.
     Чак на края на живота си този събиращ материалности човек разбира, че и с една малка и незначителна пешка е можел да преобърне хода на живота си.
 Но живота понякога се движи прекалено бързо и нямаме време да осъзнаем фактите. И така по някога ние изпускаме своя гениален ход.
Така или иначе дъската се движи, ти играеш. По някога губиш, друг път печелиш...
 Може би хората трупат толкова много материя за да са сигурни, че един ден ако загубят, ще им остане нещо поне малко за да продължат да играят.
      Шаха е труден, живота-също. Но поне имаш съзнанието да го играеш както намериш за добре. Свободен си да напътстваш своите фигури към победа. И това е смисъла на свободата.
       А ти нареди ли своите фигури вече?
Ани

Харесва ми тази неподправеност на мислите ти, които споделяш в есето си. Разбира се, човек може да се съгласи за едно, да поспори за друго, в това няма нищо лошо. При всички случай темата е многопластова и може да предизвика тълкувания, тръгващи в различни посоки. Ако се хвана само за края - финалните изречения - свободен си да се стремиш към победа... а свободен ли си да си позволиш да загубиш? Свободен ли си изобщо...или само така се усещаш...и кое всъщност е смисъла на свободата? :) Виждаш ли - може да се дръпнат различни крайчета от кълбото и вместо да се разплетат, нещата да станат още по-оплетени. Но определено мога да ти кажа, че ми харесват такива разговори и с удоволствие бих продължил. Може би пак ще коментирам, но искам малко да си поразмишлявам върху всичко насаме. :) Благодаря ти за това, че сподели това твое есе тук!

Да победиш, да загубиш...Спор няма, че самата мисъл към загупа плаши човек. И в крайна смитка той не е имунизиран срещу това! Длъжен е да се изправи срещу проблемите си. Всеки тълкува по различен начин Смисъла на свободата. Страшно трудно е да анализираш думата "свобода", защото за мен това е много широка граница. В едно поне съм сигурна... И то е, че човек малко или много има силата да направлява живота си стига да пожелае. Може да види нещата от различен ъгъл, да размишлява над тях....дори и да ги промени. И за мен това е поне малко свобода. Стига да знаеш какво искаш всичко е възможно. Аз така усещам нещата. :) .....

Да знаеш какво точно искаш, да усетиш кои са ти силните страни и качества, които да развиеш и това да ти даде увереност, че това е твоя път. Иначе - в живота е така - и добро, и лошо, и красиво, и грозно и т.н. така че идеални условия едва ли има някъде. И наистина и аз ще се съглася, че всичко започва от самия теб.
А че е страшно хубаво усещането да се чувстваш свободен, спор няма. :)

Винаги съм се чувствала по някакъв начин свободна. И сега се опитвам да разширя вижданията си повече от свободата. Естествено имам толкова много неща да разбера и да осъзная още...Нямам търпение!

Уважавам хората, които обичат да се чувстват свободни и ценят това. Искрено ти се възхищавам.