Здравейте!

Не знам за вас, обаче аз от половин час стоя на прозореца и гледам снежинките как падат ли, падат... И си мисля, ли мисля – Господи нямат ли край! Толкова са красиви и едновременно толкова много! Заприличаха ми на интересите ми. Толкова различни и толкова много.  И все вълнуващи!

Една приятелка ми каза на скоро: „В момента трябва да решиш с какво искаш да се занимаваш за напред! Не отлагай! Помисли!“

Помисли, помисли ама... Аз съм в момента момичето искащо да пробва от всичко. Момичето вълнуващо го всичко! Променящо се с времето и с интересите си. И в един момент се оказва, че трябва да избера сега с какво искам да се занимавам.

Аз съм тази, която учи в училище за изкуства със специалност „Изящни изкуства“, аз съм момичето учещо се да свири на китара. И преди месец решавам, че може би искам да стана писател или най-малко да се занимавам с писане!

Мечтател с  толкова много интереси.

И тук идват въпросите: Каква да бъда? Как да открия себе си? Ще взема ли правилното решение?

Времето се променя, хората също! Съмнявам се, че искам да се променя, но... Не искам да съжалявам за решението си.

Искам да рисувам! Вълнува ме архитектурата. Мечтаех да стана архитект!

Обичам да чета! Пиша разкази и ми харесва мисълта, че един ден може не само приятели  и близки да ги четат. Иска ми се да стана писател!

Разкъсана между две мечти, два свята!

Изкуството да се изразяваш с мастило... или боя!?

Имали ли сте някога такъв проблем? Ило просто аз се лутам насам-натам, заблудена?

 

  Поздрави: Ани :)

Много е добре това че си " Момичето вълнуващо го всичко". Остани си все такава!
А отговорите на въпросите ще дойдат с времето, важното е каквото и да правиш , да си искрена, да бъдеш себе си.
Знаеш ли, красиво звучат тези твои мисли, изразени на глас, те ми дават възможност да те видя и възприема като един много чист човек със светла душа. И това е много хубаво.
А въпросите...човек си задава въпроси цял живот...или поне така би трябвало да бъде, освен ако не е приспан от всеобщия тон на безразличието и сивотата. Безразличие и инертност към почти всичко.
Така че това твоето е нещо като дилемата на един творец. Просто продължавай да твориш, да създаваш това, което ти идва отвътре. И не се притеснявай дали е достатъчно съвършено - безсмислено е. А и ако си забелязала най-големите таланти и гении са ги оценили едва след като са си отишли от този свят :)
С интерес ще очаквам всичко, което решиш да споделиш в блога си.
Между другото, съжалявам, че и до днес не съм се пробвал да се науча на нещо от свиренето на китара. :) Поне да пробвам... Но може би все още не е късно... :)
Поздрави!

Хубавото на писането е, че лесно може да се съчетава с всяко друго занимание!

Щом се вълнуваш от архитектура пробвай се и там! Само журналистика недей учи - само ще си загубиш времето. В пъти по-добре е да учиш филология - избираш си един чужд език и готово.

Каквото и да избереш ще успееш, стига да го искаш и да се трудиш за да го случиш!

Таланта е 1% или най-много 10%, останалото е труд.