Вчера преподреждах библиотеката си за пореден път. Обичам да го правя. Винаги отварям една или две книги и започвам да чета на ново. Те са моите съкръвища. Моят друг свят.
 Този път отворих Робърт Бърнс - "В цъфналата ръж". Една от любимине ми е.
Та....затова реших да публикувам една от любимите ми страници в тази така хубава моя малка книжка.


Девойката, която ми посла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и "лека нощ" ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
"О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави."

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладин нежния и крак
и кръгла нежната и гръд:
две малки,бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.

Целунах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
"О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: "Тия две ръце
ще ми постилат отсега."

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Робърт Бърнс
Превод: Владимир Свинтила


Много ми харесва! Дано и вие да сте го почувствали така, както го чувствам всеки път аз.
~Ани
 

И на мен много ми харесва. И ти обръщам внимание, може да не си видяла, че много от нещата на Бърнс са на староанглийски и в този смисъл, преводът на Свинтила е великолепен, което също има голямо значение как ще възприемеш стиховете.
Всъщност всеки може и да си ги почувства по свой начин стиховете, но когато споделиш усещането си с някого и намериш допирни точки и съпреживяване, тогава е чудесно усещането. Благодаря ти за приятните минути!
И до скоро :)

Чела съм най-вече преводите. За жалост не съм запозната с английският до там, ча да чета стиховете на Робърт Бърнс, но съм трогната от преводите. Да преведеш нещо такова е също толкова трудно, колкото и да го напишеш. Обожавам написаното!

Бърнс е сред любимите ми поети! Благодаря ти, че ми припомни за него :) А относно стиховете му, има едно прекрасно издание от издателство "Дамян Яков", в което има стиховете както преведени, така и староанглийски. Препоръчвам ти го :)