Здравейте мои верни читатели!
....или по скоро здрасти Борко, Жоре, Март и  shining :D....Здравей естествено и на теб, който не познавам, но все пак си решил да прочетеш това от чисто любопитство! Аз много често правя и чета неща от любопитство. Любопитна по душа!!!

Страшно съм развълнувана сега, когато пиша този пост! И е страшно трудно да се съсредоточиш върхо едно изречение, когато мозъкат ти препуска ли препуска...Затова ако в разказа си се оплета в думите си или звуча странно- простете! Не е нарочно.

 Преди седмица посетих Мармарис, Турция. в интерес на истината не тръгнах с големи впечатления, но пък.....любопитство! Там не бях ходила (както и на много още места).
Много неща ми направиха впечатление, но обстановката и.....тази природа и гледка! Не можеш да се нагледаш на това! Не можеш да го опишеш с думи! И фотоапарата не показва това, което всъщност ти е пред очите!!
Ще покажа една много малка част от снимките, които направих. А те повярвайте бяха страшно много (407).


Красиво, спокойно..


Палмите бяха тооооолкова големи! А аз тооолкова мъничка! И по някакъв странен величествен начин се извисяваха така гордо над мен. Сякаш ми прошепвака: "Виж ни! Ние виждаме от високо всичко това, което ти намираш за красиво." И нарочно те карат на инат да пораснеш и да имаш визможност да достигнеш палмите. Да постигнеш всичко възможно и да бъдеш на върха.
Е аз и сега видях красивото. Палмите можеха да са високи, но аз се промъквах между пясъка, вълните и пак видях...
Видях едно самотно малко корабче. То се носеше в морето така бавно и нежно... А около него се простираха големи скали с много дървета и храсти. Небето го гледаше от горе с невероятни гами от цветове, морето го водеше, така спокойно и потайно, а то плуваше ли плуваше.
Видях се на мястото на това корабче. Толкова малка, а заобиколена от толкова много красота. С думи не може да се опише, то трябва да се види. Да се почувства.
Аз го почувсвах. Почувствайте го и вие.

ne znaia samo v BG sam

С твоя вълнуващ и емоционален разказ - почувствах го и аз! :)
Много ти благодаря за този пост и много бих се радвал да продължиш в този дух. Харесва ми твоята искреност и неподправеност, когато разказваш. И точно този ъгъл от който виждаш нвещата и ги анализираш. Голямо удоволстие беше за мен, благодаря ти! Още много много красиви места да посетиш! И после ще разказваш, естествено. :) Поздрави!